ФРАНЦИЯ:
На летен празник четири семейни двойки изпили 32 бутилки бира.Жените изпили:Жени-една бутилка,Жаклин-две,Колет-три и Анет-четири.Мъжете били по-невъздържани:г-н Понт изпил един път повече от жена си,г-н Дюбоа-два пъти повече,г-н Пейзан-три пъти повече и г-н Фонтен-четири пъти повече.
Кои са съответно първите първите имена на съпругите на тези господа?
ДАВАЙТЕ ОТГОВОРИТЕ СИ КАТО КОМЕНТАРИ !ДА ВИДИМ КОЙ Е НАЙ УМЕН!
СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ :Ще се разходим до Виетнам + отговорите на задачата от Франция
Бедни Вапцаров, ще намериш ли покой?
Тъжна е семейната участ на поета, но невъобразимо по-тягостен ще се окаже нейният послеслов, написан с... фадрома от погребална фирма фантом със символичното име „Фортуна", наета от кръвните роднини, сякаш за да се изличи всяка следа от Вапцаровото присъствие в собствения му гроб...Пиша тези редове, преизпълнена с тъга и омерзение… В гроба на поета Никола Вапцаров, обявен за личност на ЮНЕСКО, вписан в културния му календар за 2009-а заради изключителните си приноси в световната култура, от няколко месеца се оказва погребана негова племенница! Съвсем законно според г-н Венцислав Григоров, директора на Софийските централни гробища. Именува се Елисавета Николова и е дъщеря на Райна Вапцарова, сестрата на поета. Синът на о бозе почившата Теодор Костов пък според запознати
бил активист на ОМО "Илинден"
и е в състояние да изнесе в Македония костите на Вапцаров?! Преди време той „взел" от музея в Банско родовия пищов, принадлежал на харамията Йонко Вапцаров, а сетне и на антифашиста Никола Вапцаров, за да го предаде в Скопие... Звучи като зла шега, но го твърдят другите племенници, децата на Борис Вапцаров, брат на поета. Всъщност Вапцаров днес разполага само с племенници и праплеменници... Той самият си няма жива рожба - невръстният му син Йонко умира скоротечно, ненавършил годинка. Без свое дете остава Бойка и след втория си брак с Николай Шивачев. Тъжна е семейната участ на поета, но невъобразимо по-тягостен ще се окаже нейният послеслов, написан с... фадрома от погребална фирма фантом със символичното име „Фортуна", наета от кръвните роднини, сякаш за да се изличи всяка следа от Вапцаровото присъствие от собствения му гроб...
Разбира се, най-напред трябва да се установи кое е истина и кое инсинуация в тази заплетена и направо кошмарна родова „сага", която прилича на гробищен трилър в частта с вкарването на тежка техника, с която се отмества и разтрошава масивната каменна плоча, положена върху гроба с мъченишките кости на поета. Въпросът е: как е възможно всичко това да се случва в България, вече пълноправна членка на ЕС? В коя друга европейска държава е мислима подобна ситуация - докато родната и световната общественост вече посрещат с национална програма 100-годишния юбилей на Никола Вапцаров, някой в България разрешава вечният му дом да бъде третиран не като неприкосновена национална ценност, а като редови семеен гроб... Както и да стоят нещата де юре,
това си е морално престъпление!
Наистина е удивително, че тъкмо тези Вапцарови роднини, дето очите им не съм виждала, считат, че са в правото си да се разпореждат с гроба му... Без да извършат християнския ритуал на изваждането, измиването, опяването от свещеник и препогребване костите на първия положен в гроба, преди там да бъде поставено другото тяло. Това българите правят от векове, дори когато не се отнася за велик човек, просто от уважение към мъртвите! Дори съпругата на поета не е пожелала тритонната надгробна плоча да бъде вдигана, а прахът му обезпокояван във вечния си покой… Когато й съобщили, че няма свободен парцел БЛИЗО до гроба на съпруга й, размислила. И взела решение да бъде положена в гроба на баща си… Дори не в София, а в провинцията. Праплеменниците на поета обаче не се колебаят да разровят гроба на великия Огняроинтелигент - и то така, че по нищо да не личи, че това е Вапцаровият гроб… И да поставят там майка си Елисавета... Струва ми се, неприязнените отношения между наследниците не са от вчера.
Сестрата Райна Вапцарова преди 1944 г. е съпруга на полицай,
докато братята й са в съпротивата. След „народната победа" пък се омъжва за директор на затвор...
Боя се, че това, което се случва пред ужасените очи на културната ни общественост, не е само плод на родови напрежения и своеобразен реваншизъм от страна на Райнините внуци... То е израз на народопсихологията ни, на днешното позорно незачитане на одарените и призваните имена на нацията! Не се ли реализира пред ужасените ни очи някакъв безумен сценарий на своеобразното самопоругаване на Вапцаровия род... Защото според Никола Борисов Вапцаров става дума за съзнателна провокация.
Ексхумация и полицейско разследване на случилото се, наречено от медиите МИСТЕРИЯ С ГРОБА НА ВАПЦАРОВ, несъмнено трябва да бъдат предприети, защото съвестта на обществото ни няма да се успокои, докато не разбере почиват ли костите на Вапцаров в отредения му гроб. Докато не узнае каква е истинската им съдба.
Вече няколко тревожни дни и нощи се питам кое е най-правилното решение - пренасяне и препогребване на Вапцаровите тленни останки в родното му Банско? Още повече кметът на града г-н Краваров даде официално изявление, че там ще се грижат добре за паметта на своя заслужил съгражданин. Отварям скоба: по подобен начин постъпихме и ние, панагюрци, с костите на славната Райна Княгиня, изнесени след дълги митарства по държавни институции от същото това Софийско централно гробище. Днес те почиват в дворчето на родния й дом. Чува се и идеята Вапцаровият гроб да се премести в новия парцел на СБП. Но като че ли всички се отказахме от възможността прахът на Вапцаров да остане там, където е автентичното му място, където
са погребани след разстрела и другите петима,
осъдени на смърт по същото дело. Само преди няколко години, когато военноморското офицерство пожела да се погрижи за мемориала им, от гробищната управа им казали, че няма проблем да бъдат предприети действия за обновяването му. Именно като за цялостен комплекс. Това само преди часове ме увери в телефонен разговор контраадмирал от запаса Дечо Узунов.
Мисля, че Вапцаров принадлежи на България и на света, гробът му също. И нека обществото ни по съвест отсъди къде да бъде ритуално препогребан поетът. Защото е очевидно, че след злополучния трети разстрел той следсмъртно ще трябва да преживее и своето второ погребение!
Катя Зографова, уредничка на музей "Никола Вапцаров" в София.
Космонавтската снимка стана известна по цял свят.
На 9 март 2009 г. Юрий Гагарин би закръглил 75 достопочтенни години за всеки, който има преживелици за разказване. Не би! .. Руснакът, който пръв лети в Космоса, загива при полет със самолет на 27 март 1968 г. Съвременниците пък толкова са свикнали с галактически туристи от тв репортажи и фантастични филми, че истинската история вече им се струва твърде скромна. В това е нейният чар - да напомня откъде тръгва „Пътят към Космоса”, както го нарича Гагарин в своята книга.Клушино – “Восток”
Мнозина знаят биографията на космонавт №1. Роден е в семейство на дърводелец и свинарка в с. Клушино, учил в занаятчийско училище, после в промишлен техникум. Увлечен по авиацията, завършва Оренбугското училище за военни летци. После работи в Заполярието, вече е семеен и скоро се сдобива с първа щерка. Втората се ражда малко преди да излети с “Восток”.
В отряда на космонавтите Гагарин попада, като подава молба и преминава през строги медицински комисии. Зачислен е на 3 март 1960 г. Следва всестранна теоретична и физическа подготовка. Как са определени датата на полета, космонавтът? Съветското ръководство знае за подготвян американски космически полет около 20 април 1961 г. и хвърля огромни усилия да го изпревари, планирайки свой между 11 и 17 април. Човека избрал… Хрушчов.
Гледал снимки на отряда и бил поразен от усмивката на Гагарин. Близките на бъдещия космонавт не са наясно за каква мисия се стяга. Той намеква нещо на майка си, но тя тълкува думите, че ще лети далече като път зад граница. Не бил ходил в чужбина. Съпругата му Валя пък пита дали другите кандидат-космонавти не се сърдят, че е избран. Бащата на Гагарин и след съобщението не вярва, че синът му е в Космоса – летял майор, неговото момче било старши лейтенант. Как да знае, че Хрушчов е настоявал пред министъра на отбраната за повишение и “прескочили” капитанския чин.
Сряда, 12 април 1961 г.
9 ч и 7 мин московско време. Светът ликува - човек лети в Космоса. ТАСС го съобщава веднага, между новинарските варианти има и “тревожен” - ако космонавтът падне вън от територията на СССР, та да разчитат на помощ от други държави за издирването. Имало и траурен текст, но слава Богу, стигнал само оптимистичният. След час и 48 мин “Кедър” се приземява
Семеен отдих.
на селска нива в Саратовска област, посрещат го жената на местния горски Ана Тахтарова, 6-годишната й внучка Рита и шарено теле.Бързо идват и военни, които взимат всичко под контрол, а звездния герой изпращат в Москва. По същото време, разказва братът на Гагарин Валентин, майка им научава за събитието и се хвърля да върви в Москва. Гарата е на километри, до тръгването на влака остава малко. Тя купува билет за 2.90 рубли и забравя ресто от 10, тича подир движещите се вагони. Разпознават я и спират композицията. В Москва я качват на такси, шофьорът отказва да му плати, като разбира, че е майка на Гагарин.
За космонавт №1 обаче нито навечерието на полета, нито полетът са белязани с извънредни вълнения. Той си спомня за напътствено партийно събрание, за отдих с билярд. Вечерят с доктора и космонавт №2 (Герман Титов). Храна от тубички. В 21.50 ч медицинските му резултати са 115 на 75 кръвно, 36.7 градуса температура, пулс 64.
Заспива дълбоко, не сънува. Будят го в 5.30 ч. Физзарядка, измиване, закуска, преглед, обличане на снаряжението... След полета Гагарин разказва, че е видял нашата планета много красива. И признава: било тежко, но... се изтърпява. 12 април остава Ден на авиацията и космонавтиката – с всички радости и скърби, които човечеството има да преживее, тръгвайки из Извънземието.
Светлини и сенки в легендата
Съветският космонавт обикаля десетки страни и получава най-високи знаци на обществено признание. Дали го е разглезила славата? Отговорът не е еднозначен, има приказки по негов адрес. Версии за гибелта му ги повтарят: Гагарин е убит, за да се неутрализира популярността му; той е жертва на алкохол, на инцидент с друг летящ обект, на извънземни...
И същевременно – Гагарин не изоставил инструктора си Серьогин, получил криза, не им стигнало време да се справят с технически проблем... Съпругата и децата на Гагарин отказват битови привилегии. Трудов колектив в Рязан пък зачислява загиналия космонавт на ведомост и заплатата се внася във фонда на мира.
През май 1961 г. космонавт №1 гостува и в България - София, Пловдив, Плевен, Варна... Навсякъде му оказват почести. По-възрастни столичани го помнят на трибуната на тогавашния мавзолей за манифестацията на 24 май. В неговата книга, която сега може да се намери в интернет, Гагарин сочи: езикът ни е толкова сходен, че без преводач разбирал плакатите, скандирането.
От България, според неговия брат, е и най-потресният
Юрий Гагарин през 1960 г. Снимки от книгата на Валентин Гагарин "Мой брат Юрий".
спомен на космонавта: в Розовата долина една жена му целува ръка...В Стара Загора има Народна астрономическа обсерватория и планетариум, наречена на първия космонавт, гостувал там през 1961 г. Сега по традиция за 12 април правят Нощ на Гагарин.
Тазгодишната ще бъде много специална. Директорът на обсерваторията Алексей Стоев анонсира само две неща – чакат и ще покажат нови документални филми за първите стъпки на руската космонавтика. И второ – от НАСА ще им предоставят възможност за връзка с екипажа на Международната космическа станция и наши ученици ще могат лично да попитат как работи българската апаратура на нея.
от Антония Мечкова
Само за един месец блясъкът на куполите бил “унищожен” , а звездите скрили в чували
Секретно донесение до самия Берия – то пролежало в архивите на Кремъл почти 64 години
Берия бил велик “фокусник”?
Една от най-закритите страници (ако не и най закритата) на Великата Отечествена война е свързана с... “изчезването” на Московския Кремъл от лицето на Москва. Това станало в първите месеци на войната.
Болшинството материали за безпрецедентната операция, на която би могъл да завиди великият фокусник Копърфилд, се съхранява в архивите на ФСО ПФ и е разсекретена едва сега.
Решението “да се скрие Кремъл”, където по това време са се намирали всички главни правителствени учреждения, било разбираемо – именно той станал основна мишена на фашистите по време на бомбардировките на Москва. В архивите са запазени фотокарти, които
са раздавани на немските летци преди излитането им , - на тях са обозначени три кремълски обекта: 1-и корпус, където се е намирал работният кабинет на Сталин, Големият Кремълски дворец (БКД) и Мавзолеят на Ленин. Навярно фашистките асове са били немалко озадачени, че “картите им лъжеха”: летейки над Москва даже в безоблачни дни, болшинството от тях не могли да забележат не само тези обекти, но и самия Кремъл.
Не е изключено инициатор на този “фокус” да е бил сам Сталин, я ролята на “главен фокусник” да е изпълнил Берия.
Маскираният Кремъл
Така е изглеждал Кремъл на фотокартите, които са давали на немските летци, насочили се да бомбардират Москва. Бутфорният дървен мост (№7) го няма на снимката- той е построен по-късно
Мавзолеят станал триетажен
На 26 юни 1941 г. комендантът на Кремъл генерал-майор Н. Спиридонов в секретна записка (тя започвала с думите “Съгласно вашите указания”), адресирана до заместник председателя на Съвета на народните комисари на СССР Л. П. Берия (той възглавявал и народния комисариат по вътрешните работи) представил “съображения за маскировка”, която трябвало “да затрудни противника при прелитането за издирване на Кремъл на фона на Москва, да се намали възможността за целево пускане на бомби с пикиране по отделни здания на Кремъл”.
Ставало дума за “унищожаване блясъка на позлатените куполи на кремълските църкви”, за създаването с помощта на “имитация с боя и насипване”, а също чрез комбинация с различни макети на “лъжливи градски квартали” на площите около Кремъл.
Червените звезди на кулите и кръстовете на катедралите покрили с чували, а самите кули и куполите боядисали в черен цвят или обвързали със зебло.
По целия периметър на Кремълската стена поставили обемни макети на градски здания, зад които не се виждали зъбците. С такива конструкции застроили част от Червения площад и Манежния.
Декорация на къщи, приличащи на театралните, поставили и в отделни места по външния контур на Александровската градина. А част от Тайницката градина вътре в Кремъл увили с платнени “покриви”.
МанежаСветло-жълтите фасади на кремълските здания, които рязко се очертавали на пъстро-калния-сив столичен фон, привели
“в съответствие с общия цвят”. Покривите в Москва били основно червени и кафяви, а в Кремъл – зелени, наложило се да им сменят цвета. Пребоядисали даже ГУМ и Манежа. (Кремъл никога не е изглеждал така демократично, както по времето на Великата Отечествена. След войната тук се върнали същите цветове.)
Фасадата на Манежа била така нарисувана, че започнала да прилича на три различни здания.
От Боровицките врати до Спаските насипали пясъчен декоративен път – отгоре той изглеждал като обикновено шосе.
Криволиците на Москва-река около Кремъл изменили привичните си очертания: между Москворецкия и Големия Каменен мостове установили още един дървен, за който отишли хиляда кубика дърво. По този мост никой не е пътувал и не е ходел, но от въздуха той изглеждал като истински.
До неузнаваемост се изменил и външният вид на Мавзолея на Ленин. Трибуните отляво и отдясно от гробницата на вожда покрили с огромни платнища, боядисани “кърваво”. А направо над Мавзолея построили обемен дървен макет на триетажно здание.
На 7 ноември 1941 година триетажният дом го разглобили само за времето на парада – точно в 9 часа на трибуната се изкачал Сталин и произнесъл 5-минутна реч.
Центърът на Москва
Как маскирали центъра на столицата
Между впрочем, тогава се получил казус: поради строгата секретност, при която се приготвял парада, група кино-хроникьори закъсняла за речта на вожда – успели да заснемат само преминаването на войските. След една седмица в Свердловск (сега Екатеринск) в залата на първия корпус на Кремъл, където работел Сталин, построили дървено копие на трибуната на Мавзолея: помолили вожда отново да облече шинела, фуражката и да повтори своята реч пред камерата. (Той направил това безропотно, а кино-операторите даже не наказали.) След това тези “шперплатови” кадри монтирали в знаменития филм – никой от зрителите така и не разбрал, че това било втори дублаж на Сталин.
Мавзолея
А дъждът измивал “камуфлажа”...
Кремъл замаскирали само за 30 дни. (Този факт, че в архивите на ФСО няма нито една фотография на “шперплатовия Кремъл” – ние публикуваме само фрагменти по чудо оцелели от кинохрониките, - също свидетелства за "най-строга конспирация”.)
В нашия век, когато са създадени високо точни оръжия и съвършени системи за откриване на цели на Земята даже от Космоса, “кремълският маскировъчен халат” през военните години може да се стори
Кремълските корпуси били пребоядисани като жилищни здания,
а над мавзолея на Ленин построили триетажнаголяма богата къща “творение на наивни люде”. Но в това време той оправдал себе си.
Благодарение на маскировката се удало до минимум да се съкрати броят на прелитанията на немската авиация над Кремъл (през 1941 г. били само пет, през 1942 г. – три, а после – нито едно), да се съхранят уникални архитектурни паметници, да се провалят плановете на фашистите за ликвидиране на “съветската върхушка”.
Защо някои фашистки летци все пак достигали целта?
“Невидимият Кремъл” разобличавали дъждовете, които измивали “камуфлажа”, а падналият сняг въобще оголил замаскирания релеф. Не е изключено, че и немците в края на краищата са разгадали “фокуса”, нали в Москва работели и шпиони. И тогава в боя се включвали зенитките, които се намирали на Арбат, Тверския булевард, Охотния площад и на други места и прикривали небето над Боровицкия хълм. Зенитчиците сваляли 15 самолета от всеки сто, насочили се към Кремъл.
Из секретните донесения на кремълската комендатура
На Боровицкия хълм паднали 167 фашистки бомби.
Срещу Кремъл били хвърлени всичко 152 термитни бомби и 15 фугасни.
Първото бомбардиране станало в нощта на 22 юли 1941 г. Бомба с тегло 250 кг. Попаднала в Големия конгресен дворец но не се взривила – пробила покрива, тавана на Георгиевската зала, паднала на пода и се разглобила – в паркета се образувала малка дупка.
В същата година при взрива на едно-тонна бомба било разрушено част от зданието на Арсенала. Повече сериозни разрушения не е имало, ако не се считат дупките по паважа, повредените комуникации и счупените прозорци – след всяко бомбардиране се налагало да се остъклява наново. Не бил зафиксиран нито един пожар.
В резултат на бомбардирането през 1941 – 1942 години в Кремъл загинали около 100 сътрудника на комендатурата, всички те са погребани в братската могила на Донското гробище
Александър Гамов
Валентин Жиляев
Графика Данил Шминке
http://www.bas-bg.org
Честита Баба Марта!
" Баба Марта бързала, мартенички вързала, на момиче и кокиче, на момче и на дръвче! Аз пък ще вържа на теб, с пожелание за късмет! "
ПДБ
Из далечната 1762г в Зографския манастир проигумен Хилендарски завърши творението си.Две години,пълни с безсъни нощи, нашият проигумен пишеше и пишеше...Никои не знаеше какво пишеше!Не излизаше от библиотеката,не ядеше...с една единствена цел-да напише пълното значение на "българин" в една книжка!С тази книга искаше да пробуди българското в българите,да върне огъня в очите,историята в душите!
-Стига вече!Не е срамно да се наречеш бълагрин,не е грозен нашия език,история имаме,стара колкото света,с какво повече са другите от назе ?!-с тези думи излезе той от библиотеката и каза,че книгата ще възкреси българското и ще го върне в българските домове.
След това той излезе от манастира и тръгна уверено към селото...
* * *
Така тази книга след години се разнесе ,във всеки дом стоеше!Де икона на младенеца...
(следва продължение)
В Болшой театър ще е тържественият концерт
2009 - Година на България в Русия
С двустранно междуправителствено решение, взето още през 2007-ма година, изминалата 2008–а беше Година на Русия в България, а тази е съответно на България в Русия.
За координацията на богатата програма е създаден специален Организационен комитет.
Целта на грандиозната инициатива е да се развиват приятелски отношения на бизнес и сътрудничество между двете страни, да се стимулира икономическия и културния обмен.
Акцент в отбелязването и честванията във връзка с Годината на България в Русия ще бъдат множеството културни инициативи.
Наситени програми ще представят всички сфери от икономиката и културата ни не само в Москва, а и по регионите. Предвидени са изложби, концерти, гостувания на бизнес-делегации, на изявени изпълнители и творци.
Официалното откриване на Годината на България в Русия ще се състои на 5 февруари с грандиозен концерт в Болшой театър в Москва.
Сред изпълнителите в тържествения концерт ще са Елица и Стунджи, Ибряма, Теодосий Спасов, балетът на Нешка Робева, оркестър „Акага” и др.
Очаква се присъствието и на държавните глави на България и Руската Федерация.
-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-*-
Откриване на Годината на България в Русия
Болшой театър, Москва
Д.МЕДВЕДЕВ: Уважаеми господин Президент! Уважаема, госпожо Първанова! Скъпи приятели!
Днес в Русия се дава старт на Годината на България - страна, с която Русия е свързана с истински дълбоки и основани на съвместния исторически опит отношения на приятелство и културно-духовна близост.
Независимо от това дали ще се обърнем към периода на създаването на славянската писменост или към историята на руско-турската война от 1877–1878 г., или към периода след Гражданската война в Русия, когато България се превръща в един от центровете на руската емиграция, или към десетилетията на интензивно икономическо, научно и културно сътрудничество през втората половина на ХХ век, навсякъде, без изключение, ще видим свидетелства за преплитане на съдбите както на отделните хора, така и на държавите, и за особена сърдечност в отношенията между нашите народи.
Много улици и площади в България и днес носят имената на известни руснаци, а стотиците паметници, издигнати в чест на общите ни победи, са запазени и почитани. Всичко това, без съмнение, има непреходно нравствено значение.
Годината на Русия в България, която се проведе през 2008 г., бе ярка и успешна. Активизираха се междудържавните отношения, разшири се сътрудничеството между отделните региони, побратимените градове, бизнес кръговете и обществените организации. Стотици хиляди хора научиха повече за традициите и съвременния живот на другия.
Без съмнение, Годината на България в Русия ще продължи тази щафета. Очакваме откриването на Празниците на българската култура, на Българската национална изложба и още много събития, които ще се проведат в различни руски градове.
През последните години динамично и с голяма взаимна изгода се развива и нашето сътрудничество, стабилно расте стокообменът. През последните шест години именно той е нараснал почти четири пъти, структурата му е станала по-разнообразна. Въпреки това, днес с господин Президента говорехме за това, че нашият стокообмен трябва да расте не само за сметка на енергоносителите, но и за сметка на оптимизиране на структурата му като цяло. Стартираха крупни, значими съвместни енергийни проекти, като тук визирам, разбира се, и нефтопровода “Бургас–Александруполис”, и газопровода “Южен поток”, и строителството на АЕЦ “Белене”, чиято реализация е важна не само за Русия, не само за България, но и за Европа като цяло. Особено като се има предвид времето на глобална криза, когато е необходимо да се концентрираме върху такива важни, големи, взаимноизгодни, икономически значими проекти.
Скъпи приятели! Намираме се в Болшой театър, всепризнат център на руската, а и на световната култура. Тук, между другото, навремето стажуваха и редица бляскави български оперни певци. Има многобройни примери за подобно творческо сътрудничество в най-различни области. То се базира върху високата култура на двата народа, и, без съмнение, ще се развива, при това успешно, в най-близко време.
Но не може и да бъде другояче в нашите отношения, в особените ни отношения с България. И тук бих искал да цитирам думите на изтъкнатия руски философ и хуманист Дмитрий Сергеевич Лихачов: “Обичам и древна, и съвременна, и бъдеща България”. Сигурен съм, че всички присъстващи в залата ще се присъединят към тези думи.
Искам да се възползвам от тази възможност и да пожелая мир, щастие и просперитет на българския народ, както и да ви поздравя с откриването на Годината на България в Руската Федерация.
Благодаря ви.
Г.ПЪРВАНОВ: Уважаеми господин Президент на Руската федерация! Уважаема госпожо Медведева, драги руски приятели, дами и господа!
Днес откриваме Годината на България в Русия и това е едно естествено продължение на преминалата с голям успех Година на Руската федерация в моята страна. Моите сънародници, гражданите и гостите на България, бяха силно впечатлени от срещите си с представителите на руската култура и изкуство, наука и икономика, които показаха по един блестящ начин постиженията и възможностите на съвременна Русия.
Уважаеми господин Президент, аз си спомням друга мисъл на Дмитрий Лихачов, той беше казал по адрес на България, че това е държава на духовността и аз мисля, че Годината на Русия в България, Годината на България в Русия доказват за сетен път, че нашите страни, нашите държави наистина са едни крепости на духовността.
Убеден съм, уважаеми госпожи и господа, че Годината на България в Русия ще привлече интереса и ще се ползва с успех сред гражданите на Руската федерация и по този начин ще даде едно ново качество и динамика в българо-руските отношения, към което ние трайно се стремим.
Какво значи Година на Българияв Русия? Това е възможност за една по-наситена културна програма, по-интензивни контакти между деловите среди, катализатор на преговорите по всички проблеми и най-важното - шанс да възстановим автентичната представа за България и за българското тук, в Русия.
В програмата на годината са предвидени най-разнообразни по характер и съдържание събития, които ще се проведат не само в столицата Москва, но и в редица други градове и селища на Руската федерация.
Уважаеми дами и господа, превратностите на времето не заличиха от историческата памет на българите спомените за руските воини, дали живота си за освобождението на България. Но тази година ние търсим и един друг акцент.
През настоящата 2009 г. се навършват 130 години от изработването и приемането на първата ни Търновска конституция. Това е повод да припомня, че Русия не само освободи България, но и че руският император поощри създаването на една от най-модерните за времето си европейски конституции, т.е. още тогава той и руските институции подкрепиха европейското бъдеще на България. Ние сме признателни за това, че Русия, която сама имаше немалко проблеми по това време, помогна за възстановяването и укрепването на българската държавност, държавност от нов, модерен, европейски тип.
Радвам се, че след дълги периоди на идеологизация, на крайности, днес двустранните ни отношения се развиват динамично и във възходяща линия. Активен е политическият ни диалог на всички нива. Внушителни обеми се реализират в икономическото ни сътрудничество, макар и както каза президентът Медведев, с недостатъчно развита структура на стокообмена. Взаимодействието в енергийната сфера е необходимо условие за постигането на тези отношения.
Уважаеми дами и господа, разбира се, нашите отношения не са безпроблемни. В дневния ред на нашите разговори присъстват и много въпроси, наследени от преди и прехвърляни от година в година. И такива, разбира се, които ситуацията ражда непрекъснато.
Наивно е да се смята, че ще решим проблемите с един замах. Преговорите понякога са нелеки, но това е, защото всяка страна защитава своя национален интерес. Важното е, че има политическа воля и че това е най-сигурната гаранция за това, че ще решаваме проблемите стъпка по стъпка, както направихме в рамките на днешните преговори.
Газовата криза, приключила преди броени дни, показва, че нашите отношения в този взаимозависим свят могат да бъдат много уязвими и често пъти лесно раними. И аз се радвам, че в днешните разговори имаше висока степен на разбирателство, за да можем да решим една немалка част от тези въпроси – и наследени, и новопоявили се, така че тази вечер да можем да празнуваме всичко онова, което са ни подготвили нашите приятели артисти. Днешният ден е много силно доказателство за необратимата позитивна тенденция в нашите отношения.
Позволете ми накрая, в аванс, уважаеми дами и господа, да благодаря на организаторите, на нашите домакини от Большой театър, на артистите, които с много ентусиазъм, с много професионализъм и отговорност се подготвяха за това забележително събитие.
Пожелавам успех на Годината на България в Руската федерация, а на приятелска Русия и на нейния прекрасен народ - благоденствие и просперитет.
Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат врагове да ги нападнат и поробят. Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, носещи им здраве, радост и успех.
 Снимка: Булфото |
Българите дишат най-мръсния въздух в Европа. Това заключение е записано в стратегия за опазване на околната среда до 2018 г., която е изготвена от екоминистерството.
Предстои документът да бъде одобрен от правителството следващата седмица, пише вестник "24 часа".
Всеки българин вдишва на година над 55 микрограма от канцерогенните фини прахови частици, пише още в документа.
На следващо място по замърсяване в ЕС с такъв прах е Румъния с 52 микрограма. Средното за ЕС пък е 30 микрограма на човек на година. Фините прахови частици се образуват от топлоцентралите и транспорта, обясниха експерти от екоминистерството.
Вдишването им води до проблеми с дихателните пътища, астми при малки деца и дори до белодробен рак.
София е най-пострадала от замърсяване с фина прах в България. Често пъти замърсяването в столицата надминава здравните норми 4 пъти.
Първият международен език е френския !Той става такъв в края на 18 век!Как е избутан от английския?Защо точно английския?Нека се поразровим в историята на английския език: преди мнго векове британските о-ви са били заселени с келти говорещи и пишещи на келтски ,при нахлуването на норманите тези култура и език се претопяват, но норманите са нямали азбука ! Затова когато искали да напишат нещо използвали френския език!Френскяи се превърнал в основа на английския.През вековете естествено английският се е ошлайфал благодарение на немския , латинския и др езици,но и до ден днешен има остатъци от френския:
(la)France-France -Франция
nord-nord - север
sud-saud - юг
grand-grand - голям
blond-blond -рус
(l")Europe-Europe -Европа
(un) telephone-telephone - телефон
(une) air-air - небе
(un) bus-bus - автобус,бус
(une) balle-balle - топка
* * *
Има още много примери,дори граматично:многото времена и сходството в използването им!И все пак защо френския е изместен от английския?Според мен поради многото чужди думи в английския , което до някъде олеснява заучаването,просто устроената граматика и звучене,възхода на САЩ-бивша английска колония в която се говори англйски ,а всички знаем за величието на САЩ...Какво мислите вие?И знаете ли интересни неща около това?Оставяйте коментари... :)
СРЕЩУ 
.....
|
|
Съставки:
|
|
Приготвяне:
Сиренето се настъргва, колбасът се нарязва на дребни кубчета. Сместа се разбърква с мекото масло и с яйцата. Филиите хляб се намазват със сместа и се пекат в парти грил или във фурна до зачервяване. По желание може да се добави и нарязано на ситно зелен лук.
|
|
Бележки:
|
| Време за приготвяне: | 15 мин | Трудност: | много лесно |
| Порция: | 4 порции |
|
|
Съставки:
|
|
Приготвяне:
Разстилате тестото на работния плот. Шоколада накълцвате. Може да добавите и накълцани ядки по избор. Нарязвате тестото на парчета с големина по избор, слагате от плънката и завивате във формата на кроасан. Може да намажете крайщата на тестото с малко яйце. Само в крайщата трябва да завиете и натиснете добре тестото. Печете на 200-220 градуса за 10-15 минути. Най-вкусни са докато са още леко топли и много ароматни.
|
|
Бележки:
Плънката може да е всякаква |
Опитомяване
В Месопотамия, Анадола и Йордания са открити в непосредствена близост останки на хора и на котки, които са датирани на повече от 9000 години. Трудно е обаче да се установи дали става въпрос за вече опитомени животни или за диви котки, които са били обект на ловуване заради меката си козина. Поради това за начален период на процеса на опитомяване на котките се счита времето около 4000 години преди новата ера.
От древен Египет произхождат първите неоспорими доказателства за мирното съвместно съществуване на котки и хора – гравюри и надписи, създадени около 3000 години преди н.е. Най-ранното свидетелство за опитомяването на котките е изображение на котка с каишка, открито при разкопки в една от могилите на петата египетска династия.
По-късно, от около 1600 години преди н.е., котките започнали често да стават обекти на скулптури, фрески и йероглифни надписи - свидетелество за широкото им разпространение в Египет.
Самите древни египтяни са известни с практиката си и забележителните си способности в опитомяването на различни видове животни: маймуни, хиени, гъски, крокодили, лъвове и др. В този смисъл, котката не представлявала изключение от това, но безусловно играела изключителна и много по-съществена от останалите животни роля в религиозната култура на Египет. Това, че котката е най-добрия ловец на гризачите, които по това време опустошавали египетските зърнохранилища, с времето й дал положението на обект на култ, на религиозен символ и даже на божество.
Различни божества – Секхмет, Мут и лунната богиня на плодородието Бастет са свързани с котките. Последната била изобразявана с глава на лъв, до етапа, в който котките били опитомети и разпространени из Египет – след това започнала да се представя във вид на малка котка или жена с котешка глава.
Култът към котките се увеличил още повече, когато Бубастис, градът на богинята Бастет, станал столица на Египет. Херодот посетил храма на Бастет през 5 век преди н.е., в периода на разцвет на култа към котките и описал как стотици хиляди от тях са мумифицирани и пазени, а самия грат бил обект на религиозни походи. По думите на Херодот, когато една котка умирала, собствениците й си обръсвали веждите в знак на траур и отнасяли животното в Бубастис, където го балсамирали и запазвали. Религиозната роля на котките, не изключвала положението им на домашен любимец, който бил държан в дома и хранен царски.
Завладяване на света
Без съмнение домашните котките са най-многочислените и най-разпространени представители на семейство “Коткови”. Успехът им датира именно от първите им срещи с човека: от времето на Древен Египет започнало и котешкото превземане на света.
Държани дълго време под египетския “монопол” – забрана за търгуване и износ, първите котки достигнали до средиземноморските брегове незаконно – с търговски кораби и древноримски легиони. И докато през около 500 години преди н.е. в Египет имало силен култ към котките, то по това време в Средиземноморието само изпитвали любопитство към това необичайно и екзотично животно. Що се отнася до съхранение на зърнените запаси от мишки, гърците и римляните използвали опитомени невестулки.
Били необходими повече от 900 години, за да получи котката признание в тази област.
Римските легиони разпространили котките по цялата римска империя. В далечния изток котката се появила около 200 години преди н.е., от Индия към Китай и после в Япония. Към X век котката вече била завладяла по-голямата част от Европа и Азия. През XV и XVI век, благодарение на великите изследователски експедици котката попаднала и в “Новия свят”, в Австралия и в Нова Зеландия.
Котките вещици
През вековете, котките традиционно се смятали за по-близки и привързани към жените. Във всекидневието жената била по-близко до домашното огнище и можела да оцени независимостта, както и покорността на котката, а в религиозните обряди, котката била символ на женствеността и майчинството.
В древен Египет например, на рисунките изобразяващи сцени от домашния живот, никога не може да се види котка застаналa до мъж.
В дохристиянската епоха, в много култури присъствал образа на богинята-майка – източник на плодородие и изобилие, пазителка на раждането и свързана с лунния цикъл. Тези богини: Бастет при египтяните, Артемида при гърците, Диана при римляните, Фрея при скандинавците – се изобразявали във вид на котки или в краен случай образът им бил по някакъв начин свързан с образа на изящното животно.
И наистина – котките са известни с многочисленото си потомство, към което се отнасят грижовно и което са готови да защитят от всяка опасност, дори и врагът да е пъти по-голям. Освен това, съгласно древните поверия, котката е свързана с лунния цикъл. Тя е способно да разширява и стеснява зениците си до вертикална чертичка, което напомня на фазите на луната – от пълнолуние до новолуние.
Постепенното изместване на езическите богове и разпространението на християнството променили негативно отношението към котката, която започнала да се счита за демон, слуга на дявола и спътник на вещици. По времето на цялото Средновековие и в началото на Ренесанса, котките и особено черните ставали жертва на ужасни гонения – от началото на XIII век до средата на XVII.
Съществувало поверие, че вещиците извършвали ритуалите си на гърба на огромни котки и всяка жена, която държала котки, рискувала да бъде изгорена на клада като вещица. Често жертви ставали бедните и възрастни жени, които без да обръщат внимание на нищетата си, с любов се грижили за своите домашни любимци.
В Средновековието любовта към животните била разпространена не само в ниските социални слоеве. Аристократи и духовници също понякога държали котки, но въпреки положението си и те понякога ставали жертва на грешните представи.
На Изток положението било по-добро, въпреки че в Япония съдбата на котките не се различавала много от тази на европейските им братя. Когато през 6 век, котките попаднали на Изток, били приети радушно. В домовете се завъждали по 2 и повече, които защитавали ценните манускрипти от зъбите на гризачите.
През 13 век обаче котката започнала да се асоциира с демона Неко-Баке, който ядял хора, като според легендата, за тази цел той се претворявал в образа на котка и тихо се промъквал в домовете за да открадне непослушните деца.
За последните двеста години котката отново завоювала позициите си в Япония. Там съществува дори и култ към животното. В Токио се намира храма Го-То-Ку-Жип, който е посветен на котката Манеки-Неко. Това божество се изобразява с вдигната предна лапа, която приветства посетителите на храма. Счита се, че този “поздрав” е на късмет и щастие.
Ето един много интересен сайт - http://kotkite.com/ :)
Нека продължим с една фотосесия на породи котки :)
Персийска котка
Със своята горда осанка и интелигентост Персийската котка не случайно е накарала Жан Кокто да нарече тази изтънчена порода "Царя на котките". Персийката се появява за пръв път в Европа през 16ти век, пренесена от Азия от италиански изследователи. Екзотично изглеждащата персийка обича и предпочита спокойния, уютен живот при затворени врати. Тя се счита за лоялна, тиха, възпитана. В някои лоши случаи обаче, тя може да е доста мързелива и държаща единствено и прекалено на своя комфорт над всичко останало. Но дори и това може да бъде извинено, отчитайки добрите чувства и привързаност, които тя засвидетелства на своите немногобройни избраници. Изключително горда със своята класическа, дългокосместа покривка, персийката изисква много време за поддръжка, за да изглежда добре.Персииските котки имат къси много кокалести крака, за да поддържат широките и къси тела. Те обичат краката им здраво стъпили на земята и не обичат да скачат високо и да се катерят. Игриви, но никога досадни, те обичат да позират и ще се излегнат на любимият си прозорец или стол. Персииските котки са много състрадателни и стават непрестанен източник на радост и блаженство на стопаните си.
Тяхната дълга стелеща се козина изисква да не излизат на вън. Правилната грижа изисква всекидневни сресвания, за да се предотврати сплъстяването на козината им. От време на време баня след сресването и изрязване на върховете на ноктите ще поддържат козината чиста, здрава и красива. Добре е да свикнат с къпането още докато са малки.
Ако държите котката си вкъщи ще я предпазите от болести и паразити, както и от опасностите на градският живот. С годишно посещение до верен ветеринар и добра храна те спокойно могат да живеят 15 години, а някой надвишават дори 20. Кръстоските между персииски котки се правят само със здрави животни. Добре кръстосана персииска котка не се поддава лесно на болести и инфекции. Въпреки че големите очи предизвикват сълзене и е добре да се измиват лицата им всекидневно.
Сиамска котка
Родината на Сиамската котка - една от най-изящните и красиви породи котки, е Сиам (древното име на днешен Тайланд), откъдето произхожда името й. Сиамската котка има древен и кралски произход. Привилегия за отглеждането имали само висшите класи - кралете в дворците и духовниците в хра- мовете. На обикновените хора било разрешено да гледат само кучета. В Китай отглеждането на сиамски котки било дворцова привилегия за императорската фамилия. През 1871 г. крал Рама V наредил няколко от дворцовите сиамски котки да се изпратят като височайши подарък в Европа. Десет години по-късно пратка от сиамски котки заминала и за северноамериканския континет. В Западна Европа обаче развъждането им в истинския смисъл на думата започва едва през 1884 г., когато от Банкок се завърнал в родината си консулът на Великобритания Оуен Гоулд. Той донесъл със себе си двойка сиамци - котаракът фо и женската Миа, които му били подарени от краля на Сиам. Тази сиамска двойка била показана с поколението си през 1885 г. на годишната фелиноложка изложба в "Кристъл палас" в Лондон, но предизвикала противоречиви реакции - от възхищение, до пълно отрицание. За тези тайнствени котки се разказват много легенди. Според една от тях те се отглеждали в Сиам специално за охрана на дворците. Когато някой се опитвал да проникне в тях, сиамците безстрашно скачали върху му и впивайки нокти в злосторника, така пронизително мяукали, че стражата дотичвала незабавно. В друга легенда се дава обяснение за специфичната опашка на сиамските котки - тънка, извита нагоре и пречупена накрая. Това било резултат от дворцовата селекция. На така подвитата опашка удобно се нанизвали златните халки и пръстените на членовете на кралската фамилия, докато те се къпели в басейна. По този начин, чрез тази "котешка закачалка" пръстените не изпадали и не се загубвали. Според друга легенда опашните прешлени на сиамките се пречупвали умишлено, тъй като "в природата нищо не е съвършено". Изхождайки от този принцип, в Сиам отглеждали и кривоопашати и безопашати котки. В друга легенда се дава обяснение за кривогледството на някои сиамски котки, което се дължало на това, че на тях им било отредено да пазат много ценна свещена ваза в един от храмовете. Съзнавайки важността на възложената задача, котките старателно обвивали с опашката си скъпоценния съд, от който не сваляли очи. И понеже през цялото време от близко разстояние наблюдавали втренчено вазата, накрая станали разногледи. Първият стандарт на породата е създаден във Великобритания още през 1892 г., а през 1901 г. бил организиран и клуб на любителите на сиамски котки и бил осъвременен стандарта. В края на XIX в. сиамски котки били внесени и в САЩ както от Тайланд, така и от Великобритания и през 1909 г. бил учреден американски клуб на сиамската котка, който няколко години по-късно създал също собствен стандарт. От 1924 г. в Лондон ежегодно се провежда специализирана изложба само за сиамски котки. След основна преработка на стандарта през 1958 г. и на базата на продължителна селекция се достигнало до съвременния тип на сиамската котка, чиито характерен признак е акромеланизма (тъмната окраска на крайниците, опашката и лицевата част). Новият стандарт включвал лека костна система и клиновидна глава. В него са дадени четирите й основни цвята, както и недопустимите наследствени недостатъци. Дотогава в предишния стандарт били допускани и котки с кривогледство и пречупена опашка, което сега е недолустимо. В настоящият момент има малки различия в стандартите на FIFe и CFA относно съвременния тип Сиамска котка.В България широко разпространена е старотипната Сиамска котка, която отскоро е утвърдена с известни промени от WCF като нова порода - Тайска котка. У нас все още няма внесена от чужбина и регистрирана Сиамка от новия съвременен тип (на снимките горе).
Турска ангорска котка
ИСТОРИЯ И ХАРАКТЕР Въздушният силует, издължените крайници и елегантната походка на тази "перла" на Ориента внушава представата за балерина или танцьорка. Независимо от тези качества на ангорската котка, в последните години тя рядко се среща по фелиноложките изложби, тъй като преди време сред любителите на котки, мястото й беше заето от напористите персийски котки. Независимо от сходстово между породите (само на пръв поглед), турската ангора е една естествена котка.
Изпаднала в "немилост", ангорската порода котки започва малко по малка да се загубва от погледа на любителите. Тя е на ръба на пълното изчезване, когато най-сетне турското правителство предлага на зоопарка в Анкара специална програма за селекция и възпроизвеждане, като се започне от последната двойка чистопородни животни, които били с изцяло бяло, блестящо покритие. Обявено за държавно съкровище, това котешко семейство било грижливо охранявано. Някои оскъдни сведения сочат, че през 1963 година американец се впечатлява от ангорските котки в зоопарка на Анкара, успява да купи няколко екземпляра на "златна цена" и започва развъждането им в САЩ. Десет години по-късно породата вече е спасена, но старите славни времена така и не се завръщат ...
Въпреки естетическите си качества, нежността на характера и лесното поддържане на външния вид, ангорската котка остава една забулена в тайнственост порода. Някои изследователи смятат, че тя е пренесена много отдавна по земите на Турция от номадски черкезки племена и е запазила своя естествен вид благодарение на това, че тези райони са били много пусти. Уникалното животно е с нежно сърце и обича да се сгушва като топла яка около врата на стопанинина си. Това е една динамична, палава и закачлива, дори "бъбрива" котка, коята се държи добре с децата и другите животни наоколо. Ангорката е скоклива като катеричка и както горската обитателка обича да се катери. Никак не е зле, ако живеете в апартамент, да й осигурите специално приспособление за катерене.
Ангората наистина е малко дива, но лесно се приспособява и дори свиква да се разхожда на повод. Познавачите я смятат за много умно създание с претенции: да има около себе си "специален" човек - нежен и внимателен, който постоянно да се грижи за нея. Е, това може би е една мечта в нашето претоварено всекидневие.
Косменото покритие на турската ангора не пада и не се скубе, което не е без значение. И ако всяка седмица то се изчетква с мека четка, веднага ще възвърне блясъка и прекрасния си "свилен" вид. В периода на смяна на козината, обаче, тази процедура се прави задължително 2 пъти седмично. Ако косменото покритие на Вашата любимка ви изглежда "замърсено" (независимо от тези грижи), знайте, че окраската на тази фина котка съществува и в различни леки нюанси на бялото - кремаво и екрю.
КРАТКО ОПИСАНИЕ
УШИ: Те за заострени, но широки в основата. Гъсто окосмени и "кичести", характерните уши подчертават триъгълната форма на чаровната муцуна.
ТЯЛО: То е стройно и гъвкаво, с издължена линия и с леко повдигната задница. Ангорската котка се отличава с нежна костна система.
КРАЙНИЦИ: Те са фини и издължени, като предните са по-дълги. Кампактните лапи имат характерни кичурчета козина между пръстите.
ОПАШКА: Тя е плътна и украсена с гъсти косми. Завършваща с остра "метличка" и носена с финес, тя често е завита върху гърба на животното.
ОЧИ: Те имат характерна бадемовидна форма и чудесно оцветяване. Най-често сред екземплярите се срещат бледосини, оранжеви и зелени очи, но не са изключение и други нюанси. Могат да бъдат и различен цвят.
ШИЯ: За разлика от персийските котки, шията на ангорката е тънка. Фина и елегантна, тя е обвита от характерна лека пухена "яка".
КОСМЕНО ПОКРИТИЕ:Коприненият тоалет на ангорската котка е много впечатляващ. По тялото козината се състои от твърде фини и доста по-дълги от останалите косми - те започват от нивата на якичката към бутовете, до под корема.
Цветовите варианти са много, ето пример за отразяване:
TUA w 61 - ангорка бяла със сини очи
TUA w 63 - ангорка бяла с различен цвят очи
TUA d 25 62 - ангорска червена ивичеста таби с оранжеви очи
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПОРОДИТЕ!!!А СЕГА ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ И ЗАБАВНИ СНИМКИ :)
Котешкият гребен
Ако ние близнем котешката козина, самоще я намокрим, но ако котката се ближе, тя не само мокри, а и разресва козината си. Езикът на котката е покрит с грапавинки, действащи като зъбците на гребена, с който разресваме заплетената си коса и отстраняваме мъртвите косми.
Как се мие котката
Котката започва ритуала на миене с главатна, но въпреки изумителната си гъвкавост не може да я оближе сама! Затова тя ближе първо лапите и после бърше с тях главата. Котката може да достигне с езика си почти всяка част от тялото си. Опашката си почиства, заемайки "йогииска поза" - за равновесие вдига високо единия крак. Вратът на котката е много по-гъвкав от човешкия и тя може да се извърне така, че да оближе козината на гърба си. С малките предни зъби - везците, котката отстранява всички семенца, бодлички и т.н., заплетени в козината на опашката.
Всички представители на семейство Котки са ловци. Те имат нужда да ловуват но това няма нищо общо с обикновенния глад. Ловци не са само лъвовете и тигрите. Ловният инстинкт е заложен така дълбоко в котките, че дори нахранените домашни любимки преследват мишки и птици, подтиквани от естествения ловен нагон да се промъкват, да дебнат и нападат. Понякога вашата котка, особено ако е женска, може да ви донесе плячката си. Нещо повече - тя очаква, че ще се зарадвате. Малките котенца усвояват ловните умения на майка си, затова ако видът на убитата мишка ви разстройва, трябва да си вземете коте, чиято майка е лош ловец.
Обикновено първата жертва на малкото коте не е изцяло негово дело. Котките-майки често носят на малките си живи мишки, за да играят с тях и да се учат как да ловуват. Котенцата се обучават на точност при скока върху плячката, учат се да я задържат между ноктите и да я убиват със захапване по врата. Играта с плячката е нормално котешко поведение. Усървършенстването на ловната техника изисква много време и практика. А подхвърлянето на мишката във въздуха и повторното и хващане е добра тренировка за лов на птици.
Котките може и да не говорят с думи като нас, но имат поне 4 успешни начина на общуване. Те разговарят и обменят информация чрез гласа, с езика на тялото, израза на лицето и чрез миризмите. Миризмата на котката обозначава семейната принадлежност на котката, а може да се разкаже много и за настроениято и. Тази информация е предназначена за другите котки, тя е извън обсега на нашите несърършени сетива. И все пак веднага можем да различим острата миризма на урината, с която котаракът маркира своята територия. Начинът, по който котката се движи, стои или седи, е много красноречив. Уверената котка ходи изправена, с опъната опашка, или ляга, небрежно отпусната. Плахите, подчинени котки се снишават и се опитват да останат почти незабележими. За маркиране на територията котките използват урината и миризливи вещества, отделяни от специални жлези. Те ежедневно подновяват своите "подписи". Другите котки "четат" посланията, за да разберат кой ги е оставил, кога ги е оставил и дори защо ги е оставил. Често добавят и свое съобщение.
Красноречивият език на мимиката
Като промения израза на очите и положението на ушите си, котката изразява различни чувства. При отбрана ушите се отпускат и прилепват към главата, зениците се разширяват, а устните са стегнати. Предупреждението на котката, която се готви за атака, е ясно - зениците са свити, ушите се изправят и изтеглят встрани, главата се изнася напред, тялото е готово за атака. Когато изразява доволство, котката сякаш "изключва" и затваря очи, но когато е изпълнена с любопитство, всичките и сетива са нащрек.
Жлезите, отделящи миризливи вещества, са разположени по брадичката, около устните, в основата на ушите и в основата на опашката. Котката се отърква в различни предмети - ограда, дърво, по крака на човека и благодарение на тези обонятелни маркери, оставя ясно предупреждение: "Това е мое! Изчезвай оттук!".
ПРЕДЛАГАМ ВИ ЕДИН ЗАБАВЕН САЙТ С НАЙ-НОВИТЕ ПОРОДИ КОТКИ...НЕ Е ЗА ИЗПУСКАНЕ1ОБЕДЕТЕ СЕ САМИ НА АДРЕС http://kotki.hit.bg/
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ МНОГО СКОРО :)
Здравейте!Пред всичко искам да кажа ,че много се радвам,че се отваря тази тема дано всички да имат желание за диспут,което би показало желание за съвместна работа за една по-добра България!А сега по същество!Попринцип ПДБ се създаде с главната цел всички-народа и съвета да управляват заедно,чрез анкети и теми във форумите , доклади без закъснение,приемане на нов закони , тъй като имат нужда от обновление...Ето кратък план на задачте , които с поставя нашата партия:
1.Да се опита да работи в екип с другите партий,за да има единство за успеха и доброто на България
2.Нови граници -приятели и врагове...-търговски спогодби и прятелски отношения с братска Сърбия!Ще кажете защо или имаме ли възможност!Как защо?!Сърбите са ни хем съседи хем братя по кръв!Нека си помогнем,нека имаме тяхното приятелство!Биха ни били съюзник!Възможност ли?Винаги когато има желание се намира възможност стига да искаш!Може да се каже , че с престоя си в Сърбия се сприятелих с графинята им.Докато си говорехме тя спомена , че биха искали да търгуват с нас(главно камъни,хранителни продукти и дърва) дори биха ни помогнали във войната(макар и да са около 400 човека се е помощ!а и в този труден момент...)-завъпрос питайте!
3.Избори за Боляр
ПДБ ще гласува за най-достойния кандидат за боляр. Този, който ще мисли за доброто на България. Ще искаме от него и другите съветници кристално чисто управление!Отчети и редовни съобщения и новини във форума!За едно чисто управление без тайни чатове и постове разменяни и раздавани като топъл хляб !За една по добра България.
4.Народа преди всичко
ПДБ знае, че народа е над всичко. Ние ще искаме съвета да информира населението редовно и когато има важно решение за взимане, да се вземе от целия народ а не само от съвета. Да се пуска анкета във форума, за да може народа да каже тежката си дума
5.Войната-като всяка една война тя взема жертви ,овенчава някого с венеца на победата,други развяват бялото знаме...къде сме ние?!турскте армий напредват и трябва да се направи нещо!Сформиране на армии или военни групи,които да защтят Самоков!Тук няма време за спорове ,а за планове за действие!На някои м звуч глупаво и доста хора са против войната!Ама това е просто игра,трябва да се забавляваме,не да воюваме...Не е така!Трябва да защитаваме българското!Не се справяме добре в РЖ,нека поне тук
Нека се замислим върху нещо-да ли само ние сме скиптици?!какво правят другите?-ами турците събраха 4 армий от най-далечните район на империята си!Явно се интересуват!ако няха и други европейски държави щяха да направят така!Просто са загрижени и м пука!А ние се делим на скиптици и патроти и кои е по!ТОВА НИ ПРОВАЛЯ!-ЕДИНСТВО МУ Е ЦАКАТА!.... Задавайте въпроси за да им отговарям!
.jpg)
.png)
Открит дебат !Дани-ддд кани всички партийни водачи да дебат 18 дена преди изборите .Вижте сами:
ДАНИ-ДДД:Година, цяла година мина от последното управление на Хайдушките Дружини, последното истинско управление, което тази страна е имала - дръзко, смело, разумно, иновативно. Стабилна икономика и силна външна политика. Ето това накратко разказва за онези времена… Да, и една война. Грешка ли бе? “Да”, ще кажеш ти, “Дали”, ще питам аз. Да се биеш за две думи в скоби, да се биеш за свобода в една виртуална игра. Смешно ли ти звучи? Смей се тогава, но ми позволи да те презирам, защото тези две думи са унижение за всеки истински човек. Не българин, а човек. Защото тези две думи са символ на нещо, отречено от народите, символ на време, , когато свободата е била привилегия, а не право. И аз трябва да стоя и да гледам безучастно? О, теб не ти пука, така ли? Значи в това е разликата между нас…
Дълъг път изминаха Дружините през тази година, развиваха се, променяха се, учиха се. Биха се срещу османци, власи, кръстоносци дори “българи”. Допускахме грешки, падахме, ставахме и пак продължавахме, но всеки път, когато се озовавахме на земята научавахме по нещо ново, всеки път ставахме по-добри. Да, поучихме се от всяка своя грешка, защото всяка грешка заплащахме скъпо. Но целта, целта се заслужаваше, защото сега стоим гордо пред вас, натрупали опит, който малцина притежават, по-мъдри, по-силни, готови…
Оттук оттам хора зоват за нов морал, за нови хора, които да поемат съдбата на страната в свои ръце. Уви, човек не може, да се промени ей така, само защото има желание. Както и да готвиш едно яйце, то пак ще си остане яйце. Но дали да е бъркано, на очи или ще си направиш омлет, това зависи единствено от теб. Този избор искаме да ви придлежим и ние. Когато четете това, всеки водач на листа за съвет ще бъде поканен да участва в форумен диспут, където пред всички да заяви позициите на своята организация, какво иска да направи, как и с кого, да се раздели “баницата” не на скрито, а на открито, да се избере правителство, още преди изборите да са започнали, да се постигне съгласие, което всички искаме. А това, че всичко става открито, ще е гаранцията, че договорките ще се спазят. Въпросът е само, някой да не се уплаши от това…
