Размер на шрифта:

Бедни Вапцаров, ще намериш ли покой?

Тъжна е семейната участ на поета, но невъобразимо по-тягостен ще се окаже нейният послеслов, написан с... фадрома от погребална фирма фантом със символичното име „Фортуна", наета от кръвните роднини, сякаш за да се изличи всяка следа от Вапцаровото присъствие в собствения му гроб...

Пиша тези редове, преизпълнена с тъга и омерзение… В гроба на поета Никола Вапцаров, обявен за личност на ЮНЕСКО, вписан в културния му календар за 2009-а заради изключителните си приноси в световната култура, от няколко месеца се оказва погребана негова племенница! Съвсем законно според г-н Венцислав Григоров, директора на Софийските централни гробища. Именува се Елисавета Николова и е дъщеря на Райна Вапцарова, сестрата на поета. Синът на о бозе почившата Теодор Костов пък според запознати

бил активист на ОМО "Илинден"

и е в състояние да изнесе в Македония костите на Вапцаров?! Преди време той „взел" от музея в Банско родовия пищов, принадлежал на харамията Йонко Вапцаров, а сетне и на антифашиста Никола Вапцаров, за да го предаде в Скопие... Звучи като зла шега, но го твърдят другите племенници, децата на Борис Вапцаров, брат на поета. Всъщност Вапцаров днес разполага само с племенници и праплеменници... Той самият си няма жива рожба - невръстният му син Йонко умира скоротечно, ненавършил годинка. Без свое дете остава Бойка и след втория си брак с Николай Шивачев. Тъжна е семейната участ на поета, но невъобразимо по-тягостен ще се окаже нейният послеслов, написан с... фадрома от погребална фирма фантом със символичното име „Фортуна", наета от кръвните роднини, сякаш за да се изличи всяка следа от Вапцаровото присъствие от собствения му гроб...

Разбира се, най-напред трябва да се установи кое е истина и кое инсинуация в тази заплетена и направо кошмарна родова „сага", която прилича на гробищен трилър в частта с вкарването на тежка техника, с която се отмества и разтрошава масивната каменна плоча, положена върху гроба с мъченишките кости на поета. Въпросът е: как е възможно всичко това да се случва в България, вече пълноправна членка на ЕС? В коя друга европейска държава е мислима подобна ситуация - докато родната и световната общественост вече посрещат с национална програма 100-годишния юбилей на Никола Вапцаров, някой в България разрешава вечният му дом да бъде третиран не като неприкосновена национална ценност, а като редови семеен гроб... Както и да стоят нещата де юре,

това си е морално престъпление!

Наистина е удивително, че тъкмо тези Вапцарови роднини, дето очите им не съм виждала, считат, че са в правото си да се разпореждат с гроба му... Без да извършат християнския ритуал на изваждането, измиването, опяването от свещеник и препогребване костите на първия положен в гроба, преди там да бъде поставено другото тяло. Това българите правят от векове, дори когато не се отнася за велик човек, просто от уважение към мъртвите! Дори съпругата на поета не е пожелала тритонната надгробна плоча да бъде вдигана, а прахът му обезпокояван във вечния си покой… Когато й съобщили, че няма свободен парцел БЛИЗО до гроба на съпруга й, размислила. И взела решение да бъде положена в гроба на баща си… Дори не в София, а в провинцията. Праплеменниците на поета обаче не се колебаят да разровят гроба на великия Огняроинтелигент - и то така, че по нищо да не личи, че това е Вапцаровият гроб… И да поставят там майка си Елисавета... Струва ми се, неприязнените отношения между наследниците не са от вчера.

Сестрата Райна Вапцарова преди 1944 г. е съпруга на полицай,

докато братята й са в съпротивата. След „народната победа" пък се омъжва за директор на затвор...

Боя се, че това, което се случва пред ужасените очи на културната ни общественост, не е само плод на родови напрежения и своеобразен реваншизъм от страна на Райнините внуци... То е израз на народопсихологията ни, на днешното позорно незачитане на одарените и призваните имена на нацията! Не се ли реализира пред ужасените ни очи някакъв безумен сценарий на своеобразното самопоругаване на Вапцаровия род... Защото според Никола Борисов Вапцаров става дума за съзнателна провокация.

Ексхумация и полицейско разследване на случилото се, наречено от медиите МИСТЕРИЯ С ГРОБА НА ВАПЦАРОВ, несъмнено трябва да бъдат предприети, защото съвестта на обществото ни няма да се успокои, докато не разбере почиват ли костите на Вапцаров в отредения му гроб. Докато не узнае каква е истинската им съдба.

Вече няколко тревожни дни и нощи се питам кое е най-правилното решение - пренасяне и препогребване на Вапцаровите тленни останки в родното му Банско? Още повече кметът на града г-н Краваров даде официално изявление, че там ще се грижат добре за паметта на своя заслужил съгражданин. Отварям скоба: по подобен начин постъпихме и ние, панагюрци, с костите на славната Райна Княгиня, изнесени след дълги митарства по държавни институции от същото това Софийско централно гробище. Днес те почиват в дворчето на родния й дом. Чува се и идеята Вапцаровият гроб да се премести в новия парцел на СБП. Но като че ли всички се отказахме от възможността прахът на Вапцаров да остане там, където е автентичното му място, където

са погребани след разстрела и другите петима,

осъдени на смърт по същото дело. Само преди няколко години, когато военноморското офицерство пожела да се погрижи за мемориала им, от гробищната управа им казали, че няма проблем да бъдат предприети действия за обновяването му. Именно като за цялостен комплекс. Това само преди часове ме увери в телефонен разговор контраадмирал от запаса Дечо Узунов.

Мисля, че Вапцаров принадлежи на България и на света, гробът му също. И нека обществото ни по съвест отсъди къде да бъде ритуално препогребан поетът. Защото е очевидно, че след злополучния трети разстрел той следсмъртно ще трябва да преживее и своето второ погребение!

Катя Зографова, уредничка на музей "Никола Вапцаров" в София.